Вятърът...



Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива.Tака е с всеки, който се е родил от Духа. Ев.Йоан 3:8

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Весела Коледа !

Стрелките на часовника неуморно танцуват в кръг и шеметно ни водят към най-бялото време на годината,когато трепетно очакваме,че в Коледната нощ ще се случи магията,която искаме.
Тази година си мислех,че Коледното настроение ще ме подмине,но понякога е достатъчно само една усмивка,добра дума или виртуална прегръдка от приятел,за да се почувства човек окрилен!
И тъй като е време вече за подготовка на трапезата за Бъдни вечер и опаковане на подаръците,реших че с тези картички приключвам с Коледната тема  за няколко дни.Те поеха пътя си към приятели,придружени с моите най-топли пожелания  за здраве,късмет и много любов!


Бързай,Дядо Коледа!Децата те чакат 

Песни,сняг,елха и панделка в добавка :)

Три Коледни дръвчета под снежен  танц 


Звезда кацна на дървото :)


Пожелавам на всички Вас,посетителите на моя блог,много любов,топлина и усмивки!Пожелавам Ви от сърце здраве,късмет и творческо вдъхновение!Пожелавам Ви светлина в душите!Пожелавам Ви най-щастливата Коледа! :):):)



петък, 17 декември 2010 г.

Стъпки по брега

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най-отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той попитал Господ : 
- Господи, ти ми рече, че щом съм решил да те следвам, ти винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най- трудните за мен моменти в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил, точно когато съм имал най-голяма нужда от теб .
Господ отвърнал :
- Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя. Там където виждаш само една следа по време на изпитанията и страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.       Автор-Неизвестен






понеделник, 13 декември 2010 г.

Картички за приятели

Навън,времето небрежно преметна през рамо бялата си пелерина и някак по детски уверено заяви,че зимата дойде и с нея идат най-хубавите празници,чакани с надежда и усмивка.:)
Напоследък нямам много време,но реших,че трябва да отделя част от него и да направя няколко картички-малък жест и допълнение към  подаръците за приятелите,с които ще посрещнем Новата година.И тъй като са направени с внимание,търпение и любов,се надявам да им харесат. :)






За голямо съжаление,оказва се,че снимките не са особено сполучливи,но следващия път ще се постарая повече.
А ето и резултатът от един експеримент.Бялата елха е от рециклирана хартия.




Пожелавам на всички Коледно настроение и вдъхновение! :)




понеделник, 6 декември 2010 г.

Шита картичка ?!!!


Нямах намерение да участвам в това предизвикателство на Елшите.Още повече като виждам какви красиви и изпипани картички са сътворили всички!С такова въображение и творческо вдъхновение са създадени!!! :) Но...все пак реших да опитам и да видя какво ще се получи при "тегелирането" на хартията.Като за първи опит никак не е зле :)Може би,както казва Гери,"като почнеш веднъж да ушиваш картички,после все натам те тегли".Кой знае?....



събота, 4 декември 2010 г.

Елхичка

Преди около месец бях решила,че за Коледа ще се опитам да направя картичка с елха от ръчно приготвена хартия.Тогава направих няколко проби,за да видя дали ще станат сполучливи
формите на елхичките.
С помощта на  първия  ми Коледен пънч се получи това :)




Пожелавам на всички успех,Коледно настроение и много подаръци! :)




неделя, 28 ноември 2010 г.

Цветно предизвикателство

Реших да участвам (за първи път) в предизвикателството на Картичкофуриите,въпреки че в началото комбинацията на цветовете ми се стори сложна.И тъй като в природата всичко е възможно и багрите се съчетават по невероятен начин,затова се пробвах и се получи ето това:


За мен е голямо удоволствие да си правя сама в домашни условия хартия от употребявани листове или рекламни материали с добавки от сухи цветя и треви.
Тази картичка от рециклирана хартия сякаш очакваше "своето време",за да се покаже.И мисля,че се получи добре :)




Желая на всички успех и  вдъхновение! :)

петък, 26 ноември 2010 г.

Днес е празник :)




Днес моят блог има празник! Защото днес "Пипи Дългото Чорапче" празнува своя 65-ти рожден ден.Тя всъщност не е толкова стара,а винаги ще си бъде едно деветгодишно дете.Освен,че се казва Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче,дъщеря на капитан Ефраим Дългия чорап, всъщност е и "НЕЩОТЪРСАЧ".
А това е:
"Човек,който търси неща!Какво друго би могло да бъде?.Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.Именно това правят нещотърсачите.А сега трябва да побързаме,за да не ни изпреварят други нещотърсачи и да отнесат всички златни кюлчета,които се намират в околността!........Няма нищо по-хубаво от това,да бъдеш Нещотърсач.Просто да се чудиш,че с тази работа не се занимават повече хора!?! "

Е,аз си пожелах да бъда Нещотърсач и по пътя си да открия най-важните за мен неща! :):):)
И приемам поздравления и пожелания! :)


четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Благодарността

Днес американците празнуват своя Ден на Благодарността.Всяка  година в последния четвъртък на месец ноември.
Малко история - Пилигримите са британци, които избягали от Англия в Холандия, в търсене на религиозна свобода. Но и там не я намерили и през  1620 година,102 души пристигат в Америка и едва преживяват първата си жестока зима. За няколко месеца умират над 40 души. Оцеляват с помощта на местните индианци, които ги научават да ловуват и да обработват земята. Есента ги възнаградила щедро за положения труд. Уилям Брадфорд, губернатор на колонията, свиква тържество, което трае три дни, а заслугата да се празнува този празник е на президента Джордж Вашингтон, който издава Прокламация и утвърждава този ден, народът да посвети на Бога и да благодари за неговата грижа и благодат.
Не е ли прекрасно?! Бихме могли да направим опит, всеки един от нас да си създаде свой празник на Благодарността. Забързани и унесени в ежедневието си, свикнахме по-скоро да искаме, а забравяме да Благодарим. Знаем Новозаветните думи: "Почукай и ще ти се отвори!Поискай и ще ти се даде!". Но е добре да си спомним, че всичко е от Бога и в Бога и понякога трябва да погледнем нагоре и да кажем :  "Благодаря ти Господи! За семейството, което имам, за радостите, които споделяме, за препятствията, които преодоляваме заедно! Благодаря за приятелите, които имам и подкрепата, която получавам от тях, както и за неприятелите, които срещам, и които могат да ме научат на смелост или на смирение! За даровете на трапезата ни! За децата и родителите, чрез които ни даряваш с мъдрост! За изпитанията, които поставяш на пътя ни и подкрепата, която ни изпращаш чрез Ангелите-Хранители, за да научим житейския си урок!"
Може би не получаваме това, за което се молим, но със сигурност получаваме това, от което имаме нужда!
Всеки има за какво да Благодари. Просто трябва да го прави по-често. Може да го каже на глас, може да се усамоти, може да отиде на църква, може да го напише на лист. Може даже да изпрати лично писмо или послание на някого, когото счита за много важен в живота си. Просто да се научим да казваме  често "БЛАГОДАРЯ!". Защото както казва Мечо Пух: "Колкото повече,толкова повече!"



неделя, 21 ноември 2010 г.

Времето.....

Съществува ли или то е само начин да отчитаме земния си престой?Били ли сме вече и ще ни има ли?Бърза ли то или се влачи като гъста мъгла по върховете на дърветата?Облича света с пролетните си багри,гали узрелите жита,танцува пременено с есенните листа и рисува зимни рози върху стъклата.Какво ще вземе от нас и какво ще открием?Ще ни направи ли по-мъдри или по-богати?
То носи спомен с дъх на море и детски смях,аромата на топъл козунак и светла Коледа,за първата любов и първата целувка,за щастието от появата на ново човече в дома..........
Спомени........


Ето моят опит да се впиша в предизвикателството на "Двете елши" със спомен от моето детство,когато сутрин радиото ни събуждаше за училище с кукуригането на петлето.
Използвала съм рециклирана хартия и хербаризирани цветя,а Вие използвайте своята фантазия  :)

Предизвикателството на "Двете елши" на тема "ВРЕМЕ" е страхотно!Пожелавам на всички успех и творческо вдъхновение!

събота, 6 ноември 2010 г.

Ден за споменаване

Днес е денят за споменаване на нашите починали близки.В съботата срещу Архангелов ден,с Вяра и Надежда в Бога се молим да спаси душите им.Денят,в който си спомняме за тях с добро,за техните лица,усмивки,за обичта с която са ни дарявали....Спомняме си за тях с умиление,защото всеки от тях е оставил следа в нас,от всекиго по нещо сме взели и носим това късче у себе си,скрито някъде дълбоко у нас.И когато имаме нужда,намираме го,за да ни дари нови чувства,да стопли душата ни и да ни накара да се усмихнем....
И днес аз ще извадя детските си спомени за дядо ми Неделчо,който беше спокоен  и тих човек,но с една такава осанка,която всяваше уважение.Винаги носеше бяла риза и подпирайки се на бастуна си,който използваше по-скоро за авторитет,поел с бавни и отмерени крачки за разходка в парка.След обед се грееше на залеза на слънцето и сякаш очакваше всеки момент от нейде да се появят хората от неговите спомени.Обичаше да казва,че светът е стълба-един се изкачва нагоре,а друг е поел надолу.Имаше трима сина,толкова различни един от  друг:вуйчо ми Йордан,среден на ръст,с кръгло лице,тих затворех и за мен загадъчен.Вуйчо Наско-представям си го със сгънат,прочетен вестник,пъхнат грижливо в джоба на сакото.Вуйчо ми Ламбри-най-красивият от всички,винаги с костюм и вратовръзка,караше най-хубавото светлосиньо Рено 16.Почти не помня моята леля Костадина,но обичах да ходя на гости у тях,защото ми позволяваше да си играя със сувенирите,донесени от Германия.
Другият ми дядо-дядо Наско ми разказваше приказката за Али Баба и 40-те разбойника по най-интересния за едно дете начин и аз го слушах с широко отворени очи.Години по-късно си дадох сметка,че много неща си е измислял и версията му "малко" се различава от общоизвестната,но пък в това е чарът на този мой спомен.Когато разбойниците искаха да влязат в пещерата и камъкът да се премести,те не казваха просто "Сезам отвори се!",а  казваха "Ачик капи!!!" ,а когато заповядваха да се затвори : "Капали капи!!!"
И накрая ще спомена баба си ,чието име нося.Тя беше дребна жена,ходеше превита "на две",обичаше да шие,умееше да плете и готвеше вкусно.В един късен летен ден,беше седнала на сянка под едно дърво,режеше с ножица стари дрехи на ивици и ги намотаваше на кълбо.Ножицата  криеше от мен,защото беше разбрала по дяволития ми поглед,че кроя някаква пакост.Но аз все пак ловко я издебнах и хукнах през двора,за да изпълня "заветната" си цел-да отрежа листата на царевицата,която сякаш се беше извисила до небесата.Не знам какво  ми бяха направили тези,иначе режещи като нож листа,но изпитвах неистово желание да режа наред.Но както бягах и се спънах,и паднах и ножицата стърчеше с върховете нагоре.........И сега,спомен от тази детска "играчка-плачка" е едва забележим белег на бузата ми,който се превръща в чаровна трапчинка и умело се скрива в нея,когато се усмихвам.Така,както е в този момент,в който ви разказвам това......  :)

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Едно местенце в гората

Ще ви споделя една приказка подарена от Хорхе Букай и разказана в книгата му "Нека ти разкажа"

ЕДНО МЕСТЕНЦЕ В ГОРАТА
В тази история се разказва за един прочут хасидински равин: Баал Шем Тов.
Баал Шем Тов бил много известен в общостта си,защото всички казвали,че е толкова милостив човек,тъй добродушен,непорочен и чист,че когато говорел, Бог се всушвал в думите му.Бил възпитан в традицията на родното си място,според която всички,които имали неизпълнено желание или се нуждаели от нещо,което не били успели да постигнат,отивали при равина.Баал Шем Тов ги събирал веднъж в годината,в нарочен ден,който сам избирал.И водел тези хора до едно определено място насред гората,което познавал.Легендата разказва,че когато стигнел там,Баал Шем Тов запалвал огън от съчки и листа по много особен и красив начин,след което много тихо,сякаш сам си говорел,произнасял някаква молитва.
И разказват.....
Че Бог толкова харесвал думите му,които изричал Баал Шем Тов,бил толкова запленен от огъня,запален по този начин,така възлюбвал хората,събрани на онова място в гората.....че не можел да откаже на молбата на Баал Шем Тов и изпълнявал желанията на всички,които се намирали там.
Когато равинът умрял,хората осъзнали,че никой не знаел думите,изричани от Баал Шем Тов по време на общата молитва.Но познавали мястото в гората и знаели как да запалят огъня.Веднъж в годината,следвайки традицията,всички,които имали някаква нужда или неизпълнено желание ,се събирали на същото място в гората,запалвали огъня по начина,който били научили от стария равин, и понеже не знаели думите на молитвата,изпявали някоя песен,рецитирали псалм.........
И разказват,че Бог толкова харесвал запаления огън,мястото в гората и събраните хора....че макар никой да не казвал походящите думи,пак изпълнявал желанията на всички,които се намирали там.
Времето минавало и от поколение на поколение МЪДРОСТТА постепенно изчезвала......  И ето ни и нас.Ние не знаем къде се намира онова място в гората.Не знаем кои са думите...Не знаем дори как да запалим огъня по начина на Баал Шем Тов.....Въпреки това знаем нещо друго.
Познаваме тази история.Познаваме тази приказка.....
И разказват.....че Бог толкова обича тази приказка,толкова харесва тази история,че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той,зарадван,ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички,които споделят този момент.....
Така да бъде...............     

И аз много искам да пожелая на всеки прочел и разказал тази приказка,да намери своето местенце в гората,да го навестява често,да изрича най-топлите и съкровени слова,да намира най-красивите и нежни думи,да се помоли и да благодари,да запали и поддържа огъня на Вярата и Любовта.Защото Бог ще се зарадва и ще му даде това,което му е нужно.  :)



петък, 22 октомври 2010 г.

Участвам конкурс :)

Днес за първи път се осмелявам да участвам истински в предизвикателството на Двете елши.:)Идеята за слънчева картичка е чудесна!Аз ще си позволя да покажа нещо,което съм направила миналата година,но пък мисля е подходяща.Пожелавам на всички участници успех и слънчево вдъхновение!!! :)  
                                                                                                              

П.П.Искам само да обясня,че тази картичка е направена от рециклирана хартия,оцветена със сок от арония.:)Използвала съм нишки от коноп и хербарии на невен  и дребни тревички. :)




И за да е още по-слънчево ето едно слънчево реге :)



неделя, 17 октомври 2010 г.

Да имаш смелост

Видеоклипът,който ще видите по-надолу, ме провокира да напиша това. Аз не откривам нищо ново, но искам да споделя, че да имаш смелостта да правиш това, което искаш, означава да имаш увереност в себе си. Това никак не е лесно, защото ако не е вродено, то трябва да се възпитава. Да се окуражава детето от малко и да му се вдъхва смелост, че може да се справи-това трябва да е задача на всеки родител. Изграждането на самочувствие винаги става с подкрепа. Никога не трябва да се казва на едно дете  "Ти не можеш да го направиш!","Внимавай!Ще паднеш!", "Няма да се справиш сам!". Напротив, то трябва да чува "Опитай!", "Ще се справиш!", "Можеш и сам! Не се отказвай!". Нека то само се покатери на дървото, нищо че ще си скъса панталона. То ще покори един малък "връх" и ще види слънцето да наднича през клоните. Ще поиска да постави къщичка за храна на птиците. Доставете му това удоволствие! Нека я направи само, ако желае, нищо че ще си удари пръста с чука! Нека се научи да кара колело, ролери, скейтборд.......Нищо, че ще се прибере с ожулени колене и лакти. Оставете децата да мечтаят и ги научете никога да не се отказват от мечтите си! Не оставяйте съмнението и страха в душите им! Очите на страха са големи, но когато Вярата е силна, тогава се оказва, че това е само в нашите представи! Така,че имайте Вяра,Надежда и Любов!


петък, 15 октомври 2010 г.

Това са част от нещата,които правя,когато "Музата ме посети" :)







Нещотърсене и нещонамиране

Здравейте,Вие които отделяте време,за да прочетете тези неподредени мисли!
Това е първата ми публикация и първият ми смел опит да напиша нещо.Дано се получи!Ако не сега,то може би по-нататък.И понеже съм малко объркана,а и може би не уцелих най-подходящото
време за правене и писане на блог,ще кажа само,че човек винаги търси,но не знае какво и кого точно ще намери.Изненадите понякога са големи,а понякога малки.Един път са очаквани,а друг път не.И по пътя,който изминаваме даваме нещо от себе си,получаваме не всичко което искаме,научаваме нови уроци.И ако имаме Вяра ,Надежда и Любов,ще намерим Мъдрост и Истина.
Тук искам да споделям това,което съм намерила след упорито търсене или то ме е намерило неочаквано.И за начало ще подаря една невероятна за мен музика,която открих след дълго ровене в You Tube-песента на братята Nelson-Love and Affection(Can't live without your love)