Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най-отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той попитал Господ :
- Господи, ти ми рече, че щом съм решил да те следвам, ти винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най- трудните за мен моменти в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил, точно когато съм имал най-голяма нужда от теб .
Господ отвърнал :
- Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя. Там където виждаш само една следа по време на изпитанията и страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце. Автор-Неизвестен
Delche, tazi publikacia mi prichini salzi v ochite i radost v dushata.Koito go e napisal taka krasivo ima angelska dusha! A na teb pojelavam da ni radvash s vdahnovenite si tvorenia prez Novata godina i chrez bloga si da sazdadesh miasto za pochivka na vsichki hora s dobri sarca! Amin!
ОтговорИзтриване