ВЯТЪРЪТ ДУХА КЪДЕТО СИ ИСКА И....

Беше горещ летен ден. Слънцето безмилостно палеше огън с лъчите си. Птичките се криеха в гъстите клони на ореха и само отвреме навреме се обаждаха – джив-джив,джив-джив. Въздухът сякаш излизше от отворена пещ за хляб и не стигаше. Сенките на дърветата се протягаха и бяха мечта за прохлада. Дори буболечките се криеха в земята и не се чуваше жуженето на пчелите.

Неусетно тревичките се раздвижиха от лек полъх на Вятър. Надеждата им се пробуди! Очакваха го! Тези дни той им липсваше.Беше заминал след обилния дъжд, гонейки черните облаци. Беше ги подкарал, като стадо диви коне и препускаше заедно с тях.

Чакаха го, защото в бързината отнесе със себе си края на приказката, която им разказваше докато дъждът поеше жадната земя. Остави ги внезапно и в недоумение.

Сега Вятърът идеше отново! Игрив, поривист, палав, безпардонен, нежен........ Нахлу внезапно и започна да ги гали,прегръща и танцува. Лудуваше, втурваше се ту напред, ту назад. Весело и закачливо ги поздравяваше, а всички му се радваха и приветстваха. Танцуваха неговия танц. Дърветата извиваха клони, листата трепетно се поклащаха, тревичките махаха със стъбълцата си, а глухарчетата литнаха на воля към небето.

-          Ехеееееееееееееееееей ! – извика Вятърът

-          Здравееееееееееееееей! – отговориха всички. – Чакаме те да си довършиш приказката.

-          Не мога! Забравил съм я! Сега ще ви разкажа друга! – каза Вятърът и хукна от вълнение. – Ида от Морето!

-          Морето? Какво е това?

-          Оооо, това е нещо прекрасно! Вода! Неизброими капки Вода! Огромно и  необятно, лазурно синьо и тъмно индиго, нежно и бурно, безкрай, красота, милувка, възторг, смях и тъга! И хората! Ах, тези хора! Колко са наивни само! Когато искат да го обуздаят -безпощадно ги изпитва. Когато му се молят - щедро раздава даровете си. Когато му се радват - нежно ги милува с вълните си. Дори предлага огледалото си на Луната и мислите им тръгват по водната пътека към звездите.

-          Красиво е! Продължавай!

-          Тръгвам вече! Нямам време! Очакват ме и на други места. Ще разкажа за вас на света! Вие сте прекрасни слушатели! Ще дойда отновоооооооооо!

И Вятърът си тръгнал така внезапно, както дошъл, но оставил Надеждата за дъжд.

Защото....... "чуваш шума му ,но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така  е с всеки, който се е родил от Духа."
юли2011, Пловдив

Кратки истории без начало и край