Кратки истории без начало и край

ПЪТЯТ

Пътят бързаше, надпреварваше се с колите, които се носеха по него. И той като тях си имаше задача. Трябваше да препаше с колана си разпуснатата роба на Земята. Тя беше сменила пролетно-зелените си одежди с топлите багри на лятото и дрехата й беше станала приказно красива. Узрелите й житни коси се вееха от Вятъра, а той често закачливо си играеше с тях и ту ги сплиташе, ту ги превиваше до земи. Очите й грееха в усмивката на Слънчогледите, които изглеждаха срамежливи, но нежните милувки на Слънцето ги караха да отправят благодарствения си поглед нагоре. Понякога Облаците му правеха сянка, а Дърветата му създаваха прохлада поклащайки клоните си за поздрав:    - На добър път! На добър път!
А Пътят забързано продължаваше, защото зелените поли на лозята се бяха надиплили и разпилели чааак до Планината и трябваше да препаше и тях. Бързаше и така се беше увлякъл, че пропусна знака " Стоп " и от Главен Път се беше превърнал във второстепеннен. Неусетно сви в посока без указтелни табели, а той беше свикнал да ги следи и да се ориентира по тях. Озова се пред една "височина", бавно заобиколи и тръгна по пясъка заедно със стъпките на тичащо дете и най-неочаквано се цамбурна в Морето. Изненадата му беше толкова голяма, че се нагълта с вода и за малко да се удави. Слънцето го видя, засмя се и протегна ръцете си, за да го извади и го поведе по пътеката си. Двамата се смееха с детските гласове на брега и се къпеха в Морето. Неусетно Пътят стигна хоризонта и Слънцето му помогна да се качи на Платноходката, която уверено се носеше по вълните. Слънцето каза на Пътя :
- От тук нататък можеш да продължиш сам, а когато ти омръзне да плуваш, можеш да полетиш на крилата на Чайката!

юли 2011
Кратки истории без начало и край

ВЯТЪРЪТ ДУХА КЪДЕТО СИ ИСКА И......

Беше горещ летен ден. Слънцето безмилостно палеше огън с лъчите си. Птичките се криеха в гъстите клони на ореха и само отвреме навреме се обаждаха – джив-джив,джив-джив. Въздухът сякаш излизше от отворена пещ за хляб и не стигаше. Сенките на дърветата се протягаха и бяха мечта за прохлада. Дори буболечките се криеха в земята и не се чуваше жуженето на пчелите.

Неусетно тревичките се раздвижиха от лек полъх на Вятър. Надеждата им се пробуди! Очакваха го! Тези дни той им липсваше.Беше заминал след обилния дъжд, гонейки черните облаци. Беше ги подкарал, като стадо диви коне и препускаше заедно с тях.

Чакаха го, защото в бързината отнесе със себе си края на приказката, която им разказваше докато дъждът поеше жадната земя. Остави ги внезапно и в недоумение.

Сега Вятърът идеше отново! Игрив, поривист, палав, безпардонен, нежен........ Нахлу внезапно и започна да ги гали,прегръща и танцува. Лудуваше, втурваше се ту напред, ту назад. Весело и закачливо ги поздравяваше, а всички му се радваха и приветстваха. Танцуваха неговия танц. Дърветата извиваха клони, листата трепетно се поклащаха, тревичките махаха със стъбълцата си, а глухарчетата литнаха на воля към небето.

-          Ехеййййййййййййййй ! – извика Вятърът

-          Здравеййййййййййййй! – отговориха всички. – Чакаме те да си довършиш приказката.

-          Не мога! Забравил съм я! Сега ще ви разкажа друга! – каза Вятърът и хукна от вълнение. – Ида от Морето!

-          Морето? Какво е това?

-          Оооо, това е нещо прекрасно! Вода! Неизброими капки Вода! Огромно и  необятно, лазурно синьо и тъмно индиго, нежно и бурно, безкрай, красота, милувка, възторг, смях и тъга! И хората! Ах, тези хора! Колко са наивни само! Когато искат да го обуздаят -безпощадно ги изпитва. Когато му се молят - щедро раздава даровете си. Когато му се радват - нежно ги милува с вълните си. Дори предлага огледалото си на Луната и мислите им тръгват по водната пътека към звездите.

-          Красиво е! Продължавай!

-          Тръгвам вече! Нямам време! Очакват ме и на други места. Ще разкажа за вас на света! Вие сте прекрасни слушатели! Ще дойда отновоооооооооо!

И Вятърът си тръгнал така внезапно, както дошъл, но оставил Надеждата за дъжд.

Защото....... "чуваш шума му ,но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така  е с всеки, който се е родил от Духа".

юли 2011,Пловдив

ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЛЕТЕН ДЕН........

В  дни като този се чувствам страхотно!  От съвсем малко!

Утрото обещаваше прекрасен ден. Слънцето с усмивка огряваше света, вятърът му правеше компания и се вплиташе в косите на пешеходците. Хората тръгваха за работа или за ранната си среща на кафе с приятели - вестик, новини, на съседната маса делова обстановка с лаптоп, по тротоара минава красива жена носеща след себе си уханието на младостта, а след нея тичаха погледите на мъжете....
С  приповдигнато настроение и в посока непозната, поех към случайни срещи. Неочаквани. С  приятели, с които при спонтанно споделените прегръдки си дадохме и получихме Усмивки, Топлота, Съпричасност и Светлина!  Прекрасно е когато почувстваш някого толкова близо до себе си, че не е нужно да говориш много!  Разбираш се с поглед и с усмивка! С  Душата си разбираш!
Пожелавам си повече дни като този, защото човек може да получи най-неочаквано "много" дори от съвсем непознат - добро отношение, ведър поглед, подадена ръка за помощ!
Желая ви  такива страхотни дни!
Желая ви Усмивки и крила на Душата!
Защото светът е голям и "Спасение" дебне отвсякъде!

юни 2011, Пловдив

ПРОЛЕТНА ВЕЧЕР - ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

Слънцето се беше уморило и бавно тръгна да се прибира към дома. Ароматът на цъфналите цветя и дървета, жуженето на пчелите, радостното чуруликане на птичките, които го поздравяваха с песните си, всичко това го беше омаяло и имаше нужда от почивка. Облаците тръгнаха след него и нежно го загръщаха с ефирните си плащове, а вятърът тихо му нашепваше приспивна песен. 

Младите дървета уплашено потреперваха с голите си клони и ги протягаха нагоре, сякаш се мъчеха да хванат Слънцето и да го задържат още малко. Искаха още да ги гали животворната му светлина, за да ги облече в зелена премяна. 

Идваше една студена и самотна нощ, в която нямаше кой да разказва приказки в очакване на утрото. Дори на пейката все още не бяха сядали влюбени, които тихичко да си нашепват, а клоните тайничко да подслушват какво си говорят и след това нощем да разказват какво са чули....... 

Голите дървета бяха толкова тъжни,че приличащата на захарен памук слива и розовата праскова, заедно с цъфналата в жълто форзиция решиха да им разкажат приказка за приспиване. 
  

Глухарчето леко потрепери,затаи дъх и се заслуша.... 

И така ..... Имало едно време........
април2011,Пловдив








ШАПКИТЕ НА МАГЬОСНИЦИТЕ


Някога, преди много години, няколко магьосници, уморени от преследване, след телепортиране попаднали на този бряг. Толкова били очаровани от гледката и красотата на бушуващото море, че забравили за тревогите си и за настъпващия ден.

Но....когато се зазорило, уплашени, че ще загубят магическите си способности, изчезнали в утринната мъгла, но в бързината забравили шапките си!

И те сега стоят и пазят сянка на летуващите,слушат с интерес разказите им с надежда да чуят познат глас и чакат някой ден магьосниците отново да дойдат и да ги сложат на главите си. Защото всъщност това са едни необикновени шапки.....:)

август 2010,Приморско