Вятърът...



Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива.Tака е с всеки, който се е родил от Духа. Ев.Йоан 3:8

петък, 28 януари 2011 г.

Ние не сме Съдниците

Съвсем наскоро, една реплика отправена към мен ме накара в първия момент да се почувствам неприятно, но излязох от  конфузната  ситуация с усмивка. Дори не се разсърдих и мигом си дадох сметка, че всъщност има истина в казаните думите, но човекът който ги каза се опита да ме засегне. Не успя да постигне целта си, защото в този момент той беше моето "огледало". И аз неговото.Той видя нещо, на  което реши, че ще постави оценка. А аз си мисля, че след тази случка "изкачих" едно малко стъпало - не се почувствах обидена.
Смятам себе си за толерантен човек и се стремя към лукса   да не съдя действията на другите. Не че се справям винаги, но се старая  и така  избягвам  водовъртежа на клюките, догадките, съмненията, оценките на правилността на чуждите постъпки. Та кой е този, който слага летвата и мери с нея? И може ли да я прескочи или тайничко се навежда и минава отдолу с надеждата да не бъде забелязан? Кое ни дава право да сме съдници на чуждите постъпки? Кой ни е упълномощил за това? Отговорът е нищо и никой! Това, което всеки един от нас прави, е негово. Неговите действия, мисли, стремежи, настроения са отражение, те са отношение към  заобикалящия ни свят. Те са резултат от опитност или стремеж за такава. По пътя за придобиване на тази опитност всеки от нас се спъва, пада, ожулва си колената, изгаря си ръка, счупва си крак. Т.е всеки допуска грешки, но те са неговите грешки и ако разбере къде е сгрешил, значи е научил един урок, ако ли не, то тогава пак изпада в подобна ситуация и пак и пак.... докато разбере и премине към следващия . Никой от нас  не иска  да бъде одумван, но и в повечето време не се замисля, че другите го правят често в негово отсъствие, защото смята себе си за "прав" и постъпките си за "правилни". Но пък си позволява да наднича в  "чуждата паница",  да забелязва "сламката в окото" на другия  и да се изказва компетентно, жлъчно, ехидно, морално. Нека не правим на другите това, което не искаме да правят на нас! Защото казано е : " каквото посеете, това и ще пожънете" ! Всеки ще бере плодовете на собствения си труд!  Този космичен закон е неотменим! И ако се обърнем към себе си и влезем в онази "тъмната стаичка" ще видим, че всеки  е  другият и другият е "аз". Но в същото време всеки е различен и има своя си път, който трябва да измине, да преодолее препятствия, да срещне точно определени хора, за придобива мъдрост. Затова нека се стараем да не даваме оценки на другите, защото е възможно точно постъпката, която осъждаме, да e начинът по който става " upgrade"   в този човек и така върви към съвършенството, върви към Цялото.

5. Прочее, за нищо не съдете преди време,докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето;и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.   Първо послание на Апостол Павел пред Коринтяните гл.4 ; 1:21

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашето мнение е важно за мен и ще се радвам,ако го споделите!