Колкото повече,толкова повече !

Думите,макар и излишни понякога,не би трябвало да ги скъпим. Думите за обич, за подкрепа, за благодарност, за прошка. Трудно е да пребориш себе си, когато гордостта или обидата бушуват, но това не облекчава душата човешка. Даже много тежи, макар да не го осъзнаваме или пък не искаме да признаем. Но ако простим, то тогава облекчението е невероятно и душата се чувства лека и светла, огромен товар се е свлякъл от "плещите ни". Тогава сме силни, толкова силни, успели сме да надвием дори себе си!
„14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”. Евангелие на Матей гл. 6 
Господ казва-Обичай ближния, както обичаш себе си! На пръв поглед трудно дело. Защото ние сме забравили, че сме Дух Божи, а телата ни са само негово обиталище. Ние сме различни и отделни по тяло, но много части от Едно Единно Вселенско Духовно Цяло. Затова е нужно да се обичаме и да се подкрепяме.
Всекиму е нужна добра дума, ведра усмивка или подадена ръка. Забравихме да се усмихваме, забравихме да вдигаме ръцете си високо за поздрав, научихме се да гледаме подозрително изпод вежди, с безразличие да подминаваме хората около нас, най-нагло да преминаваме на червено. А всъщност, това което отнемаме от другите или „запазваме” за себе си не става наше. Ние не ставаме "по-богати". Напротив, отнема се и от нас. Отнема и сменя човешкото ни лице, отнема силата ни. Не е трудно да кажем добра дума, да се усмихнем, да помогнем когато можем и да не навреждаме умишлено никому. И всъщност, като се замисли човек колко много "малки" жестове може да направи, а те да значат много и без да искаш, без да осъзнаваш дори си станал повече човек. Да спреш на пешеходната пътека, за да мине едва кретаща старица или майка с количка, да изчакаш без да нервничиш или без да ругаеш дори наум, да отвориш вратата на асансьора и да дадеш път на съседката, да не изпреварваш всички останали защото си купуваш "само" пакет цигари, да се обадиш на родителите си и да им кажеш, че ги обичаш, да прекараш няколко часа с баба си или дядо си, защото както някога са ти разказвали приказки, сега им трябва малко внимание или раздумка...... 
Понякога сме груби и недодялани, малко несръчни и плахи, но ако съберем смелост да кажем "Oбичам те!", "Благодaря !", ”Извинявай!”, "Моля!", "Простено да ти е!", то тогава  "слънцето ще изгрее". 
Ние сме вода, ние сме огън, ние сме Дух! Ние сме Любов! И ако си спомним, тогава ще даваме без да очакваме да получим, защото ще получим повече отколкото очакваме! И ще продължим да даваме и получаваме, защото сме като скачени съдове! Защото „който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; Евангелие на Матей глава 13 
Мисълта е енергия, словото е вибрация! Изразени, те се отправят във Вселената, за да се слеят с общото и да подготвят за нас това, което мислим и говорим! Колкото по-добри мисли и думи излъчваме и отправяме, толкова по-добри неща ще ни се случват. Понякога е трудно и не става бързо, но всичко се подготвя за нас и то ще дойде навреме. Когато трябва. Не е нужно да се отчайваме, а да знаем, че всяко начало има край,че всеки край е начало, че всяко нещо ни е дадено, за да ни научи, да имаме опит, да ни доближи до мъдростта. Затова нека мислим позитивно и да раздаваме Любов!!!

„12. Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям.” Евангелие на Матей глава 7