Вятърът...



Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива.Tака е с всеки, който се е родил от Духа. Ев.Йоан 3:8

неделя, 10 юли 2011 г.

ВЯТЪРЪТ ДУХА КЪДЕТО СИ ИСКА И....


Беше горещ летен ден. Слънцето безмилостно палеше огън с лъчите си. Птичките се криеха в гъстите клони на ореха и само отвреме навреме се обаждаха – джив-джив,джив-джив. Въздухът сякаш излизше от отворена пещ за хляб и не стигаше. Сенките на дърветата се протягаха и бяха мечта за прохлада. Дори буболечките се криеха в земята и не се чуваше жуженето на пчелите.
Неусетно тревичките се раздвижиха от лек полъх на Вятър. Надеждата им се пробуди! Очакваха го! Тези дни той им липсваше.Беше заминал след обилния дъжд, гонейки черните облаци. Беше ги подкарал, като стадо диви коне и препускаше заедно с тях.
Чакаха го, защото в бързината отнесе със себе си края на приказката, която им разказваше докато дъждът поеше жадната земя. Остави ги внезапно и в недоумение.
Сега Вятърът идеше отново! Игрив, поривист, палав, безпардонен, нежен........ Нахлу внезапно и започна да ги гали,прегръща и танцува. Лудуваше, втурваше се ту напред, ту назад. Весело и закачливо ги поздравяваше, а всички му се радваха и приветстваха. Танцуваха неговия танц. Дърветата извиваха клони, листата трепетно се поклащаха, тревичките махаха със стъбълцата си, а глухарчетата литнаха на воля към небето.
-          Ехеееееееееееееееееей ! – извика Вятърът
-          Здравееееееееееееееей! – отговориха всички. – Чакаме те да си довършиш приказката.
-          Не мога! Забравил съм я! Сега ще ви разкажа друга! – каза Вятърът и хукна от вълнение. – Ида от Морето!
-          Морето? Какво е това?
-          Оооо, това е нещо прекрасно! Вода! Неизброими капки Вода! Огромно и  необятно, лазурно синьо и тъмно индиго, нежно и бурно, безкрай, красота, милувка, възторг, смях и тъга! И хората! Ах, тези хора! Колко са наивни само! Когато искат да го обуздаят -безпощадно ги изпитва. Когато му се молят - щедро раздава даровете си. Когато му се радват - нежно ги милува с вълните си. Дори предлага огледалото си на Луната и мислите им тръгват по водната пътека към звездите.
-          Красиво е! Продължавай!
-          Тръгвам вече! Нямам време! Очакват ме и на други места. Ще разкажа за вас на света! Вие сте прекрасни слушатели! Ще дойда отновоооооооооо!
И Вятърът си тръгнал така внезапно, както дошъл, но оставил Надеждата за дъжд.

Защото....... "чуваш шума му ,но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така  е с всеки, който се е родил от Духа."
юли2011, Пловдив

четвъртък, 30 юни 2011 г.

НАДЕЖДА


Преди някoлко месеца, случайно попаднах на фотоалбума на един фотограф - българин живеещ отдавна в Израел. В този фотоалбум имаше снимки от Светите християнски места на Божи гроб, но една снимка особено ме впечатли - статуя на дърво с отрязани стари клони, но с много избуяли млади филизи, житни класове изникнали в корените на дървото и лоза с грозде. Много символи на едно място......  След усилено търсене на информация, не открих каквото и да е, но все пак разбрах, че тя тази статуя е символ на маслината.


В Библията маслината  символизира възраждането, връщането и възкресението. Гълъбът, обитател на Ноевия ковчег, донесъл в човката си клонче от маслиново дърво - знак за края на потопа и примирието на Господ с грешната Земя. Маслината е станала първото дърво, възкръснало отново след оттеглянето на водите. Под нейните клони в Гетсиманската градина се молел Йисус Христос, преди Юда да го предаде. Смятали я за прародител на всички дървета, необикновено издръжлива и практически неунищожима, дори ако мълния я разцепи.
Ето защо, когато прочетох за новата Игра 21 на  Arty-mark, се сетих за това непобедимо дърво, символ на Живота и за неговата вечност. Така провокацията на играта „Суша” възроди отдавна зреещата у мен идея  да направя дърво от рециклирана хартия. Реших, че маслината ще бъде контрапункът на сушата и   както каза Дони  моят „молебен за дъжд”. 




Нарекох проекта си НАДЕЖДА за бъдещето,  НАДЕЖДА че ще просветне в умовете и сърцата ни и ще започнем да се грижим и да пазим нашата красива планета, за да продължим да  усещаме дъха на плодородната земя,  да се радваме на зелените поля, да се гмуркаме в синьото море и да въздишаме по безкрая на небето. НАДЕЖДА , че ще имаме и Корен долу и Връх горе.

П.П.  Днес 01.07.2011 допълвам с този клип  Молитвата си и отправям цялата си Любов към съществото Земя, защото има нужда от Любов! И докато слушате, отдайте своята Любов към Планетата! Тя ще ни отговори със същото!
http://www.youtube.com/watch?v=1O9AF0UBHf0&feature=related



сряда, 22 юни 2011 г.

Един прекрасен летен ден........

В  дни като този се чувствам страхотно!  От съвсем малко!
Утрото обещаваше прекрасен ден. Слънцето с усмивка огряваше света, вятърът му правеше компания и се вплиташе в косите на пешеходците. Хората тръгваха за работа или за ранната си среща на кафе с приятели - вестик, новини, на съседната маса делова обстановка с лаптоп, по тротоара минава красива жена носеща след себе си уханието на младостта, а след нея тичаха погледите на мъжете....
С  приповдигнато настроение и в посока непозната, поех към случайни срещи. Неочаквани. С  приятели, с които при спонтанно споделените прегръдки си дадохме и получихме Усмивки, Топлота, Съпричасност и Светлина!  Прекрасно е когато почувстваш някого толкова близо до себе си, че не е нужно да говориш много!  Разбираш се с поглед и с усмивка! С  Душата си разбираш!
Пожелавам си повече дни като този, защото човек може да получи най-неочаквано "много" дори от съвсем непознат - добро отношение, ведър поглед, подадена ръка за помощ!
Желая ви  такива страхотни дни! 
Желая ви Усмивки и крила на Душата!
Защото светът е голям и "Спасение" дебне отвсякъде!
П.П. Неуспешни останаха опитите ми да прикача за поздрав песента " Страхотен ден". Blogger понякога ни прави безсилни, но поздравът ми ще го получите и така с усмивка!



сряда, 1 юни 2011 г.

Картичка - писмо


Здравейте! Отдавна не съм публикувала нищо в блога си, но днес не мога да не споделя с вас картичката-писмо, която направих за рождения ден на моя приятелка. И тъй като тя вече  е нейно притежание, сега ще я покажа тук. Вероятно много от вас са правили такива и няма да ви изненадам. Не смея да претендирам, че е изпълнена перфектно, но тя е заредена с много усмивки и топло отношение, приятелски чувства и наречени благословии. Тази картичка е направена по инструкциите на Ем, публикувани в раздел МАЙСТОРИЙКИ на Двете елши - Как да си направим картичка тип Писмо. След две "чернови", се получи това - нежна комбинация от сиво, розово и бяло. Дописах само пожеланията. :)  Честит Рожден Ден, Вили ! :)