Дойде време да напиша последната страница на моя " Дневник ". Той не стана голям, но за мен е едно цветно преживяване. Появи се на бял свят спонтанно, неочаквано, необмислено, но понесе със себе си моите усмивки, емоции, радости, възхищение, пожелания и надежди. Успя да съхрани вашата добронамереност, бликаща позитивна енергия, светли мисли, подкрепа. Чрез него открих , че красотата ще спаси света. Открих, че хората са добри по природа и са готови да помогнат, защото в сърцата си носят състрадателност и милосърдие, могат да се обединят около кауза, да помагат и даряват добро и надежда. Срещнах нови хора, които се оказаха съмишленици, създадох нови приятелства, които се надявам да останат трайни във времето.
Този дневник не може обаче да покаже топлотата, която изпълва сърцето ми, когато чета споделеното от вас с мен. Затова благодаря на всички, които бяха мои последователи, които ме подкрепяха с коментарите си, които бяха само посетители на блога, но споделяха мнението си в лични разговори или съобщения.
Моята първа публикация беше свързана със смелостта и подкрепата - да имаш смелост, да събереш кураж и да направиш това, което искаш, това за което мечтаеш. Аз имах късмета да получавам подкрепа, за това, което правя. Това беше в началото на един нов житейски деветгодишен цикъл, който ми поднесе изключителни емоции, пълнота на душата и светли мисли. Началото на едно ново пътуване изпълнено с нови интереси, преживявания, цели и разбирания, търсения и откриване на вярата в мен самата, че животът е обмяна на енергии, път на развитие и в извървяването на този път се крие щастието, от което се нуждаем.
Този Дневник беше създаден в един труден емоционален момент, но постепенно за мен се превърна в място за срещи, усмивки, споделяне. Направих го след като разбрах, че има празник на картичките и има огромен брой дами, чието хоби е да създават красота и да я споделят. Аз не успях да стана толкова добра, колкото вие сте, но се радвам, че бях част от вас - фантастични, творящи, пълни с идеи, креативни, инициативни картичкофеи. За мен беше удоволствие да споделям направеното от мен, защото когато правех хартията за моите картички, това беше " потъване " в едно друго измерение- необятно, далечно, всепоглъщащо, фантастично, ефирно, зареждащо, изпълващо, а " завръщането " беше съпроводено с усмивка на задоволство от направеното. Тук оставих първите си опити ( сполучливи и не до там ) на рисувани картички, кратките ми разкази без начало и край, забавлението от участията ми в някои предизвикателства, споделени магични моменти разказани с развълнувани думи, уловени ефирни прозрения, спомени от някога изказвани мисли, подсказки от минало време и опит.......
Аз ще продължа да правя картички за удоволствие, по повод и без повод или пък да пиша нови истории, но в този Дневник, страниците за това свършиха. Със сигурност ще има нов, но ще се появи, когато открия новото си хоби или новото си вдъхновение.
Тази страница свършва - последна е, но ще остане отворена, за да го има спомена за този отрязък от време. За да мога и аз понякога, когато съм мрачна и тъжна, сърцето да ми напомни, че имам място където да дойда, да поседя и да се порадвам, да напълня душата си с радост и денят ми с усмивка да грейне.
Благодаря ви! За мен беше Чест!