Този дневник не може обаче да покаже топлотата, която изпълва сърцето ми, когато чета споделеното от вас с мен. Затова благодаря на всички, които бяха мои последователи, които ме подкрепяха с коментарите си, които бяха само посетители на блога, но споделяха мнението си в лични разговори или съобщения.
Моята първа публикация беше свързана със смелостта и подкрепата - да имаш смелост, да събереш кураж и да направиш това, което искаш, това за което мечтаеш. Аз имах късмета да получавам подкрепа, за това, което правя. Това беше в началото на един нов житейски деветгодишен цикъл, който ми поднесе изключителни емоции, пълнота на душата и светли мисли. Началото на едно ново пътуване изпълнено с нови интереси, преживявания, цели и разбирания, търсения и откриване на вярата в мен самата, че животът е обмяна на енергии, път на развитие и в извървяването на този път се крие щастието, от което се нуждаем.
Този Дневник беше създаден в един труден емоционален момент, но постепенно за мен се превърна в място за срещи, усмивки, споделяне. Направих го след като разбрах, че има празник на картичките и има огромен брой дами, чието хоби е да създават красота и да я споделят. Аз не успях да стана толкова добра, колкото вие сте, но се радвам, че бях част от вас - фантастични, творящи, пълни с идеи, креативни, инициативни картичкофеи. За мен беше удоволствие да споделям направеното от мен, защото когато правех хартията за моите картички, това беше " потъване " в едно друго измерение- необятно, далечно, всепоглъщащо, фантастично, ефирно, зареждащо, изпълващо, а " завръщането " беше съпроводено с усмивка на задоволство от направеното. Тук оставих първите си опити ( сполучливи и не до там ) на рисувани картички, кратките ми разкази без начало и край, забавлението от участията ми в някои предизвикателства, споделени магични моменти разказани с развълнувани думи, уловени ефирни прозрения, спомени от някога изказвани мисли, подсказки от минало време и опит.......
Аз ще продължа да правя картички за удоволствие, по повод и без повод или пък да пиша нови истории, но в този Дневник, страниците за това свършиха. Със сигурност ще има нов, но ще се появи, когато открия новото си хоби или новото си вдъхновение.
Тази страница свършва - последна е, но ще остане отворена, за да го има спомена за този отрязък от време. За да мога и аз понякога, когато съм мрачна и тъжна, сърцето да ми напомни, че имам място където да дойда, да поседя и да се порадвам, да напълня душата си с радост и денят ми с усмивка да грейне.
Благодаря ви! За мен беше Чест!
