Цветно предизвикателство

Реших да участвам (за първи път) в предизвикателството на Картичкофуриите,въпреки че в началото комбинацията на цветовете ми се стори сложна.И тъй като в природата всичко е възможно и багрите се съчетават по невероятен начин,затова се пробвах и се получи ето това:

За мен е голямо удоволствие да си правя сама в домашни условия хартия от употребявани листове или рекламни материали с добавки от сухи цветя и треви.
Тази картичка от рециклирана хартия сякаш очакваше "своето време",за да се покаже.И мисля,че се получи добре :)

Желая на всички успех и  вдъхновение! :)

Днес е празник :)

Днес моят блог има празник! Защото днес "Пипи Дългото Чорапче" празнува своя 65-ти рожден ден.Тя всъщност не е толкова стара,а винаги ще си бъде едно деветгодишно дете.Освен,че се казва Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче,дъщеря на капитан Ефраим Дългия чорап, всъщност е и "НЕЩОТЪРСАЧ".
А това е:
"Човек,който търси неща!Какво друго би могло да бъде?.Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.Именно това правят нещотърсачите.А сега трябва да побързаме,за да не ни изпреварят други нещотърсачи и да отнесат всички златни кюлчета,които се намират в околността!........Няма нищо по-хубаво от това,да бъдеш Нещотърсач.Просто да се чудиш,че с тази работа не се занимават повече хора!?! "

Е,аз си пожелах да бъда Нещотърсач и по пътя си да открия най-важните за мен неща! :):):)
И приемам поздравления и пожелания! :)

Благодарността

Днес американците празнуват своя Ден на Благодарността.Всяка  година в последния четвъртък на месец ноември.
Малко история - Пилигримите са британци, които избягали от Англия в Холандия, в търсене на религиозна свобода. Но и там не я намерили и през  1620 година,102 души пристигат в Америка и едва преживяват първата си жестока зима. За няколко месеца умират над 40 души. Оцеляват с помощта на местните индианци, които ги научават да ловуват и да обработват земята. Есента ги възнаградила щедро за положения труд. Уилям Брадфорд, губернатор на колонията, свиква тържество, което трае три дни, а заслугата да се празнува този празник е на президента Джордж Вашингтон, който издава Прокламация и утвърждава този ден, народът да посвети на Бога и да благодари за неговата грижа и благодат.
Не е ли прекрасно?! Бихме могли да направим опит, всеки един от нас да си създаде свой празник на Благодарността. Забързани и унесени в ежедневието си, свикнахме по-скоро да искаме, а забравяме да Благодарим. Знаем Новозаветните думи: "Почукай и ще ти се отвори!Поискай и ще ти се даде!". Но е добре да си спомним, че всичко е от Бога и в Бога и понякога трябва да погледнем нагоре и да кажем :  "Благодаря ти Господи! За семейството, което имам, за радостите, които споделяме, за препятствията, които преодоляваме заедно! Благодаря за приятелите, които имам и подкрепата, която получавам от тях, както и за неприятелите, които срещам, и които могат да ме научат на смелост или на смирение! За даровете на трапезата ни! За децата и родителите, чрез които ни даряваш с мъдрост! За изпитанията, които поставяш на пътя ни и подкрепата, която ни изпращаш чрез Ангелите-Хранители, за да научим житейския си урок!"
Може би не получаваме това, за което се молим, но със сигурност получаваме това, от което имаме нужда!
Всеки има за какво да Благодари. Просто трябва да го прави по-често. Може да го каже на глас, може да се усамоти, може да отиде на църква, може да го напише на лист. Може даже да изпрати лично писмо или послание на някого, когото счита за много важен в живота си. Просто да се научим да казваме  често "БЛАГОДАРЯ!". Защото както казва Мечо Пух: "Колкото повече,толкова повече!"

Времето.....

Съществува ли или то е само начин да отчитаме земния си престой?Били ли сме вече и ще ни има ли?Бърза ли то или се влачи като гъста мъгла по върховете на дърветата?Облича света с пролетните си багри,гали узрелите жита,танцува пременено с есенните листа и рисува зимни рози върху стъклата.Какво ще вземе от нас и какво ще открием?Ще ни направи ли по-мъдри или по-богати?
То носи спомен с дъх на море и детски смях,аромата на топъл козунак и светла Коледа,за първата любов и първата целувка,за щастието от появата на ново човече в дома..........
Спомени........

Ето моят опит да се впиша в предизвикателството на "Двете елши" със спомен от моето детство,когато сутрин радиото ни събуждаше за училище с кукуригането на петлето.

Използвала съм рециклирана хартия и хербаризирани цветя,а Вие използвайте своята фантазия  :)

Предизвикателството на "Двете елши" на тема "ВРЕМЕ" е страхотно!Пожелавам на всички успех и творческо вдъхновение!

Ден за споменаване

Днес е денят за споменаване на нашите починали близки.В съботата срещу Архангелов ден,с Вяра и Надежда в Бога се молим да спаси душите им.Денят,в който си спомняме за тях с добро,за техните лица,усмивки,за обичта с която са ни дарявали....Спомняме си за тях с умиление,защото всеки от тях е оставил следа в нас,от всекиго по нещо сме взели и носим това късче у себе си,скрито някъде дълбоко у нас.И когато имаме нужда,намираме го,за да ни дари нови чувства,да стопли душата ни и да ни накара да се усмихнем....
И днес аз ще извадя детските си спомени за дядо ми Неделчо,който беше спокоен  и тих човек,но с една такава осанка,която всяваше уважение.Винаги носеше бяла риза и подпирайки се на бастуна си,който използваше по-скоро за авторитет,поел с бавни и отмерени крачки за разходка в парка.След обед се грееше на залеза на слънцето и сякаш очакваше всеки момент от нейде да се появят хората от неговите спомени.Обичаше да казва,че светът е стълба-един се изкачва нагоре,а друг е поел надолу.Имаше трима сина,толкова различни един от  друг:вуйчо ми Йордан,среден на ръст,с кръгло лице,тих затворех и за мен загадъчен.Вуйчо Наско-представям си го със сгънат,прочетен вестник,пъхнат грижливо в джоба на сакото.Вуйчо ми Ламбри-най-красивият от всички,винаги с костюм и вратовръзка,караше най-хубавото светлосиньо Рено 16.Почти не помня моята леля Костадина,но обичах да ходя на гости у тях,защото ми позволяваше да си играя със сувенирите,донесени от Германия.
Другият ми дядо-дядо Наско ми разказваше приказката за Али Баба и 40-те разбойника по най-интересния за едно дете начин и аз го слушах с широко отворени очи.Години по-късно си дадох сметка,че много неща си е измислял и версията му "малко" се различава от общоизвестната,но пък в това е чарът на този мой спомен.Когато разбойниците искаха да влязат в пещерата и камъкът да се премести,те не казваха просто "Сезам отвори се!",а  казваха "Ачик капи!!!" ,а когато заповядваха да се затвори : "Капали капи!!!"
И накрая ще спомена баба си ,чието име нося.Тя беше дребна жена,ходеше превита "на две",обичаше да шие,умееше да плете и готвеше вкусно.В един късен летен ден,беше седнала на сянка под едно дърво,режеше с ножица стари дрехи на ивици и ги намотаваше на кълбо.Ножицата  криеше от мен,защото беше разбрала по дяволития ми поглед,че кроя някаква пакост.Но аз все пак ловко я издебнах и хукнах през двора,за да изпълня "заветната" си цел-да отрежа листата на царевицата,която сякаш се беше извисила до небесата.Не знам какво  ми бяха направили тези,иначе режещи като нож листа,но изпитвах неистово желание да режа наред.Но както бягах и се спънах,и паднах и ножицата стърчеше с върховете нагоре.........И сега,спомен от тази детска "играчка-плачка" е едва забележим белег на бузата ми,който се превръща в чаровна трапчинка и умело се скрива в нея,когато се усмихвам.Така,както е в този момент,в който ви разказвам това......  :)